Днес ще извървим част от пътя на себепознанието, който Десислава Маколиф изминава, търсейки начин да подобри здравето си и да бъде в кондиция. Тя стига до персонализираната медицина след дълга борба с проблеми със стомаха си и изтощително безсъние, което отнема голяма част от енергията ѝ.
До тази крачка я води усещането, че пропуска нещо важно в грижата за себе си, че не отчита напълно сигналите, които ѝ дава тялото ѝ. Виж какво още разказа тя по време на нашата среща.
Здравей, представи се накратко – каква е професията ти, какви интереси имаш?
В момента работя в корпоративната сфера – асистент съм на мениджър високо ниво. Завършила съм „Филология“ и „Връзки с обществеността“ и преди време съм практикувала и в тези сфери, като част от екипа на медии и PR агенции.
В личен план вече 20 години интересите ми са насочени към теми, свързани със себепознанието. Практикувам духовен път, който предлага медитация като средство за себепознание, както и други практики за духовно израстване.

Каква беше причината дa се обърнеш към екипа на Re:Gena и възможностите на нутригенетиката?
Считам, че тази стъпка е част от личния ми път на себепознание. Всичко започна от едно интервю с Боряна Герасимова, основател на Re:Gena, което видях във Facebook групата на Живко Джамяров.
По принцип съм човек, който не се впечатлява лесно, но това, което чух за възможностите на нутригенетиката, беше много тясно свързано с моя много силна вътрешна потребност. А именно – чрез храненето да подобря грижата за себе си и да направя каквото мога, за да стоя далеч от лечебните заведения. Това е мое търсене от дълго време, като всичко започна от проблемите със стомаха и чревното здраве, които имах.
Опитвала ли си да се справиш с тези проблеми по друг начин преди това?
През годините съм опитвала да се справя с болките в корема по различни начини и така стигнах до хомеопатията, след това открих принципите на аюрведа. Те ми помогнаха да разбера кое е добро за мен и кое – не. Видях, че нашите желания и пристрастявания често ни носят вреда и направих значителни промени в начина си на хранене.
Въпреки това усещах, че нещо ми убягва, сякаш пренебрегвах важни сигнали, които тялото ми даваше. Чувствах умора и липса на енергия. Вече бях опитала решенията, които конвенционалната медицина може да ми предложи и знаех, че те могат само да потиснат симптоматиката, която имах, а това не ме устройваше в дългосрочен план.
Какво те накара да повярваш, че решението може да се крие в персонализираната медицина?
Почвата беше много подготвена при мен. Отдавна бях започнала да търся и откривам решения, които да ми помагат да живея така, че да се чувствам здрава и доколкото е възможно лекарската намеса да е минимална. Винаги съм смятала, че унифицираният подход не е най-добрият.
Разбира се, има доказано работещи общи принципи, но ползите от персонализирания подход са неоспорими и това се отнася както за лечението, така и за превенцията.
Как избра услугите и продуктите, които да включиш в персоналния си план за грижа и превенция?
Не съм имала затруднения в това отношение. Разгледах подробно какво се предлага в сайта на Re:Gena и много бързо припознах ДНК пакета Healthy Woman като подходящо за мен решение. След като направих запитване, се чух лично с Боряна и тя ми изпрати стандартен въпросник, в който трябваше да посоча важни детайли за здравословното ми състояние, фамилната ми анамнеза и т.н.
На база на разговора ни реших да добавя към ДНК пакета панел Resilience, за подобряване на устойчивостта на хроничен стрес. Стори ми се подходящо, тъй като бях наясно, че при мен стресът осезаемо повлиява неприятната симптоматика, която трябваше да адресирам.
Исках да науча повече за ролята на стреса върху здравето ми и какво мога да направя, за да преодолея усещанията, че съм болна, когато няма обективен здравен проблем, който трябва да разреша.
Какво се случи след това?
След като данните от генетичното изследване пристигнаха, бях на консултация с лекар генетик, който ми разясни резултатите в дълбочина. Имах нужда от това, защото информацията, която получих, беше напълно нова за мен. Оказа се, че като цяло имам доста добър генетичен профил, без изявени рискове от твърде сериозни проблеми.
Изпитах огромно облекчение, когато го разбрах, защото и аз, като много други хора, таях страх да не открия нещо „страшно“ в резултатите си. Това беше и причината толкова дълго да отлагам да си направя изследване.
Изненадаха ли те по някакъв начин резултатите от изследванията ти?
Не бих казала. По-скоро се успокоих, когато ги видях. В процеса на разчитане на изследванията и по време на консултациите, които направих след това, разбрах, че добре съм се ориентирала, когато съм избрала да послушам вътрешния си глас в грижата за себе си.

По какъв начин информацията ти е от полза сега и как смяташ, че тя ще ти помогне в бъдеще?
Най-сериозната практическа полза за мен дойде от срещата и работата ми с професор Дарина Найденова, като това беше включено в заявения от мен пакет. Тя ми обърна внимание на много важни неща, свързани с мерките, които е добре да взема като вегетарианец.
Аз следвам такъв режим повече от 20 години, но ми бяха убягнали много ключови аспекти от грижите, които трябва да полагам за себе си като вегетарианец, особено след първите 5-6 години от старта на този тип хранителен режим.
Професор Найденова ми назначи кръвни изследвания, за да разберем какви са нивата на важни витамини като B12, магнезий. Много подробно ги огледахме и се оказа, че при мен са налице сериозни дефицити. Хемоглобинът ми беше 75 единици, витамин D – под 10. От дълго време ме измъчваше изтощително безсъние, което поглъщаше цялата ми енергия.
Търсейки корените на този проблем, стигнахме до заключението, че е възможно именно това да е била причината за този дискомфорт. Имайки тази информация и стъпвайки на резултатите от ДНК изследването Healthy Woman, направихме план, с който впоследствие успях да компенсирам до голяма степен отчетените дефицити.
Какви промени в начина си на живот направи с оглед на резултатите от изследванията и насоките, които получи?
Започнах да следя редовно кръвните си резултати и да се грижа да поддържам в норма показателите, за които вече знаех, че повлияват сериозно здравословното ми състояние. Много промени въведох в това отношение, включително във връзка с желязодефицитната анемия, която имам. В този случай например, по съвет на професор Найденова, започнах да правя редовни вливания на желязо, тъй като приемът на желязо под формата на таблетки или сироп не влияе добре на стомаха ми.
По отношение на храненето се оказа, че най-подходящата за мен диета е средиземноморската. Аз се бях насочила към нея интуитивно, търсейки максимален комфорт за стомаха и червата си.
Има обаче много важни детайли, които ми бяха убягнали от поглед и „напаснахме“ допълнително. Тъй като съм вегетарианец, при мен набавянето на белтъчини например е по-трудно.
Професор Найденова ми даде много ценни съвети, с които да адресирам този проблем – като хранителни комбинации, конкретни продукти от магазинната мрежа дори.
С двигателния ми режим нямах проблеми, тъй като в годините на пандемията станах много редовна в упражненията и йогата, които правех у дома. Графикът ми е много натоварен и на практика нямах възможност да включа допълнителни активности, така че задачата ми беше да поддържам темпото, което вече си бях задала. Направих обаче някои промени в режима ми на сън и, в комбинация с приема на подходящите витамини и минерали, успях да преборя безсънието, от което страдах.

Какви резултати постигна и как успяваш да ги поддържаш?
На първо място бих поставила усещането, че съм направила нещо важно за себе си. Информацията от моята ДНК и всички консултации и корекции в хранене и начин на живот ми помогнаха да се чувствам много по-енергична, дадоха ми идеи как да се справям, когато срещна проблем.
Успях да овладея и болките в стомаха, да регулирам процесите в храносмилателния тракт, който е слабото място на организма ми. Спя значително по-добре, а когато се появи проблем, знам къде да потърся причината за него и как да го адресирам.
Какви са целите ти занапред?
Искам да поддържам нещата, които съм открила като работещи и ми помагат да бъда в добро здраве – като например това да следя по-често кръвната си картина. Също така да намеря още, по-разнообразни начини за раздвижване. Много искам да започна да правя по-редовни разходки сред природата – надявам се да успея.
Предстои ми да обърна по-задълбочен поглед и към генетичния панел Resilience, който към този момент още не прилагам пълноценно на практика. При мен така се случват нещата – аз имам нужда да опозная в детайли новите неща, да се връщам към тях отново и отново.
Това правя по отношение на целия ДНК доклад, при който хубавото е, че е валиден за цял живот, т.е. няма нужда изследването да се прави повторно.

Какво би казала на хората, които се колебаят дали ДНК изследванията могат да им бъдат от полза?
На скептиците бих казала, че си е техен избор, ако искат да останат в скепциса. Аз обаче вярвам, че човек се чувства много по-жизнен, когато си позволи да опитва нови неща, които не познава. Особено когато предизвика себе си и се изправи срещу собствените си убеждения, че конкретно нещо не може да му помогне.