Събитието се проведе на 22 ноември
с гост лектор проф. Дарина Найденова
Знаеш ли, че витамин D има изключително голямо влияние върху здравето и психиката ти?
Ниските нива на витамин D в кръвта водят до сериозни здравни и естетични рискове, включително слаби, чупливи кости, лоша мускулна функция и намален имунитет. Продължителният недостиг на витамин D също така е свързан с ускорен когнитивен спад, автоимунни, невродегенеративни и сърдечносъдови заболявания.
Ако живееш на територия с умерен климат, каквато е България, има голяма вероятност да страдаш от дефицит на витамин D. В същото време рискът от понижени нива на витамин D, както и костната маса, до голяма степен се определят и от гените. Какво означава това и до какви последствия води?
Например генът за рецептора на витамин D (VDR) отговаря за около 70% от общото влияние на гените върху костната плътност и играе важна роля за растежа на костните клетки и абсорбирането на калция в червата. В резултат на това при носителите на определен генотип абсорбирането на калций е по-слабо, и в този случай трябва да се обърне внимание не само на приема на калций, но и на количеството витамин D.
Има редица митове по отношение на този витамин, свързани с това кои са наистина оптималните му нива, как е най-добре да се набавя, кога да се изследва, в какви количества е безопасен, можем ли с приема му да се излекуваме от заболяване, и много други. Затова на 22 ноември проведохме уебинар по темата с проф. Дарина Найденова, диетолог в екипа на Re:Gena.
Тя внесе яснота за влиянието на витамин D и неговата връзка със здравето и гените ни, и ще сподели повече за ролята на витамин D в разрешаването на различни здравни проблеми. С нейна помощ ще можеш да планираш промени в храненето и начина си на живот, чрез които да компенсираш вече настъпилия витаминозен дефицит или да предотвратиш появата на такъв.
От уебинара ще получиш отговори на въпроси като:
- Каква е ролята на витамин D по отношение на общото ти здравословно състояние?
- Кои заболявания се свързват с дефицит на витамин D и може ли той да облекчи тяхното протичане или да доведе до излекуване?
- Какви са оптималните нива и как се проявява недостигът на витамин D?
- Как можеш да установиш какви са нивата ти на витамин D и кога е най-добре да направиш измерването?
- Каква е ролята на ДНК в установяване на нуждите ни от витамин D?
- Какво да направиш, ако имаш гени, които водят до по-ниски нива на витамин D?
- Какво да направиш, ако имаш генетичен проблем с рецепторите на витамин D и повишен риск от проблеми с костната плътност или остеопороза?
- Как можеш да си набавиш нужното количество витамин D?
Абонирай се за бюлетина ни, за да не изпускаш уебинари и новини!
Гледай запис от уебинара тук, а синтезираната информация от него ще намериш отдолу:
Защо е важен витамин D?
На първо време е добре да поясним, че всъщност това не е точно витамин, а група от няколко мастноразтворими вещества, които играят ролята на прохормон. Рецептори за тези вещества се откриват в много клетки и тъкани в човешкото тяло и при евентуален дефицит може да се стигне до нарушения във функциите на редица органи и системи.
Отдавана е известно, че витамин D е свързан с минералния баланс и здравето на костите. В последните години обаче стана ясно, че освен това той има ключово значение за имунитета и деленето на всяка една клетка в нашия организъм ─ съответно за здравето на сърдечносъдовата система, ендокринните жлези, репродуктивните възможности и състоянието на нервната система.
Как да си набавим витамин D?
Витамин D съществува в две основни форми. Неактивната форма D2 (ергокалциферол) се открива в различни гъбички, дрожди, произвежда се и от фитопланктон. За хората, като гръбначни същества, обаче е по-важна активната форма – D3 (холекациферол), който се синтезира основно в нашата кожа, при достатъчно и подходящо излагане на слънце.
За съжаление по нашите географски ширини няма възможност да синтезираме този витамин през цялата година. Ние допълнително ограничаваме тази възможност през топлите месеци, като нанасяме слънцезащитни кремове, които от една страна се грижат за здравето и вида на кожата ни, но от друга блокират до 99% образуването на витамин D.
Кои заболявания се свързват с дефицит на витамин D?
Дефицитът на витамин D може да окаже влияние както при отключването на дадено заболяване, така и при прогресията му. В това число влизат:
- Заболявания на скелета: сколиоза, рахит, остеопороза и др.
- Заболявания на сърдечносъдовата система: атеросклероза, съдова калциноза, хипертония.
- Автоимунни заболявания: тиреоидит на Хашимото, улцерозен колит, псориазис, бронхиална астма.
- Инфекции: грип, COVID, туберкулоза и др..
- Метаболитни нарушения: инсулинова резистентност, затлъстяване, диабет тип 1 и 2.
- Онкологични заболявания: има доказана връзка между дефицита на витамин D и някои ракови заболявания. Особено важно е да не се допуска недостиг на витамин D, когато вече има поставена диагноза рак на млечната жлеза, панкреаса, дебелото черво, яйчника, тестисите или белия дроб, тъй като е установено, че недостигът на витамин D влошава прогнозата.
- Неврологични и психични заболявания: депресия, деменция, болестта на Алцхаймер, шизофрения, мултиплена склероза, болест на Паркинсон.
- Редица репродуктивни проблеми, свързани както със зачеването, така и с протичането на бременността, също могат да бъдат свързани с дефицита на витамин D, включително токсикоза на бременността, прееклампсия, преждевременно раждане.
- Кожни заболявания: атопичен дерматит, псориазис.
- Заболявания на стомашно-чревния тракт: жлъчни и чревни заболявания, заболявания на панкреаса.
Кои хора са особено застрашени от развитието на дефицит на витамин D?
Данните за България сочат, че у нас значителна част от населението е с дефицит на витамин D. В най-голяма степен това се отнася до възрастните хора над 60 години – особено тези, които живеят в градска среда и не излизат достатъчно често навън. Засегнати са и останалите възрастови групи, включително работещите хора и младежите, които прекарват все повече време в затворени пространства, с ограничен достъп до естествена слънчева светлина.
Бременните и жените с репродуктивни проблеми също се определят като рискова група. Както и хората, които се подлагат на крайни диети с много ограничения – нискомазнинни, нискокалорични режими на хранене, суровоядство. При този тип диети няма достатъчно внос на мазнини и съответно на мастноразтворими витамини. На риск са изложени и хората, които използват твърде активно слънцезащитна козметика и имат хронични заболявания на храносмилателната система.
Какви са оптималните нива на витамин D?
Оптималните нива в кръвта на витамин D са обект на много изследвания и дискусии в медицинските среди. Разбирането за оптимални нива в последните 10 години претърпя много сериозни промени. Към момента се счита, че оптималните нива са между 30 и 100 ng/ml. Когато резултатите показват под 10 ng/ml, става дума за тежък дефицит. Стойност над 100 ng/ ml от друга страна предполага предозиране, което също е свързано с определени здравни рискове.
Когато е налице вече изявен здравословен проблем (напр. депресия, тиреоидит на Хашимото, раково заболяване…), свързан с наличността на витамин D, трябва да бъдат достигнати оптимални нива на това вещество, т.е. показателите да са в средата на широката амплитуда между 30 и 100 ng/ ml. Когато приемът на витамин D е свързан с терапевтична цел, поддържането на миво около долна граница на нормата не води до задоволителни резултати.
Какви са симптомите, свързани с недостига на витамин D?
Лекият дефицит на витамин D лесно може да бъде пренебрегнат, тъй като не причиняват специфични сериозни проблеми от повечето хора. Той може да е съпроводен с мускулна слабост, липса на енергия, по-бърза умора при физическо натоварване. Когато е налице изразен дефицит, се наблюдава нарушено отлагане на калций в костите. При децата това може да доведе до развитие на рахит, забавяне в растежа, проблеми със зъбите.
Неспецифичните негативни ефекти в следствие на недостига на витамин D, които се наблюдават както при деца, така и при възрастни, често са свързани и с нарушения на когнитивните функции: трудна концентрация, слаба памет, загуба на мотивация, липса на инициативност. Типични са също така умора, главоболие, крайни настроения, мускулни и ставни болки, по-чести инфекции.
Кога и как е подходящо да се измерва витамин D?
Единственият начин да установим какви са нивата на витамин D е чрез лабораторно изследване с взимане на венозна кръв. Изследването се прави на гладно, след поне 10-часово въздържане от храна. За да бъдат резултатите обективни, ако човекът приема хранителна добавка, съдържаща витамин D, трябва да е прекъснал приема две седмици преди това.
Кога и в каква доза е препоръчително да се приема витамин D?
Определянето на правилната дозировка зависи от редица фактори, които включват актуални нива на витамин D в настоящия момент, вече отключени заболявания, телесно тегло, начин на хранене и ежедневни навици, генетична предразположеност. Ако в началото на есенния сезон нивата на витамин D са около или над средните оптимални стойности, може да не се наложи прием на добавка, поне в първите зимни месеци. От друга страна, ако един човек вече има развито заболяване, при което дефицитът на витамин D може да окаже негативно влияние върху състоянието му, може да се наложи по-интензивен прием.
Каква е ролята на гените по отношение на витамин D?
Генотипът е от огромно значение за нивата на витамин D. Вече са индентифицирани конкретни гени, свързани с чувствителността на клетъчните рецептори за витамин D. Други гени са свързани с активността на някои ензими, които участват в синтеза на витамин D в кожата или активирането и транспорта му към съответните депа.
Ключов ензим например е витамин D25 – хидроксилаза, който спомага „превръщането“ на витамин D, синтезиран в кожата, в активна форма. Кодиран е в специфичен ген и някои от вариантите на този ген са свързани с по-висок риск от ниски нива на витамин D в кръвта. Друг ген кодира синтеза на витамин D-свързващия протеин. Този протеин се „закача“ за витамин D и го транспортира към тъканите.
Хората, които са носители на неблагоприятна вариация на този ген са изложени на до 4 пъти по-висок риск от дефицит на витамин D, дори при прием на стандартна доза добавка. Това е и причината, когато работя с пациенти, които са направили ДНК изследване, да бъда много по-уверена в определянето на подходящата доза витамин D, която би била оптимална в случая. Разбира се, важно е да бъде направено подходящото изследване, тъй като не всеки ДНК тест дава нужната информация, на база на която може да бъде взето прецизно решение.
Няколко са гените, които оказват влияние върху нивата на витамин D и е важно хората да изберат изследване с адекватен обхват, каквото е Healthy Woman.
Какво можем да направим, ако сме носители на гени, които водят до по-ниски нива на витамин D?
Ако ДНК тестът показва повишен риск от дефицит на витамин D, е препоръчително да се прави регулярно измерване на серумните нива на витамин D, както и да се прилагат адекватни подходи за достигане на оптималните нива на това вещество, включително:
- Стимулиране на естествения синтез на кожата чрез безопасно излагане на слънце през летния сезон.
- Консумация на витамин D чрез подходящи храни: включително мазна дива риба (по възможност морска или океанска), зрели пълномаслени сирена, яйчен жълтък.
- Прием на хранителни добавки: точната дозировка и схема на прием е редно да бъдат прецезирани от лекар с нужните знания и опит.
Можете да запазите час за консултация с проф. Найденовоа (на живо, по телефона или онлайн) на телефон 0886 32 46 96 или на имейл darynayd@gmail.com.
Гост специалист
Проф. д-р Дарина Найденова, специалист по хранене и диететика
Проф. д-р Дарина Найденова, специалист по хранене и диететика
Проф. Найденова завършва медицина в Медицински университет – Варна и има придобита специалност „Хранене и диететика“. Преминала е през редица курсове и обучения и е специализирана в областта на здравословното и лечебно хранене. Прилага принципите на персонализирането хранене с цел профилактика, запазване на доброто здраве и антиейдж ефект.
Изготвя индивидуални препоръки и хранителни режими с цел персонализиране на база на генома, лечение на затлъстяването, диетотерапия при различни заболявания, терапията на нарушенията в хранителното поведение, хранене на бременни и кърмещи жени.
Консултира пациенти и изготвя индивидуални препоръки и хранителни режими при непоносимост към храни, хранителни алергии и метаболитни нарушения (наднормено тегло и затлъстяване, захарен диабет, подагра, остеопороза, висок холестерол и триглицериди), при заболявания на храносмилателната, сърдечносъдовата и отделителната системи.
Сред професионалните й предизвикателства се нареждат нарушенията в хранителното поведение (анорексия нервоза, булимия нервоза, емоционално хранене, орторексия, бигирексия и др.). Клиничният й опит с тези заболявания е обобщен в наскоро издадена книга, както и в редица статии и научни доклади.