Как да повишим мотивацията си за движение през управлението на емоциите?

Харесваме ли се такива, каквито сме? И как това цялостно преживяване може да повлияе върху мотивацията ни да се движим и променяме активно?

Промяната може да идва при теб с усещането за повече самочувствие и субективен контрол. Открий с наша помощ стратегията, която работи за теб, а ние ще ти помогнем да си начертаеш план за действие и да останеш “тук и сега” с помощта на науката за движението, психиката и емоциите. Надяваме се, че ще ти помогнем да се променяш с повече лекота и дори – с усмивка!

Разумното в нас винаги търси логика, последователност и познатост. Когато мислим за своята лична трансформация, имаме нужда от план с ясни и смислени стъпки, които да следваме. Но как ще се чувстваме по време на активните действия за промяна? И дали усещанията в нас ще наклонят везните на успеха в наша полза?

Прекомерното ангажиране с анализ на връзката “мислене-правене” често пропуска една друга линия на анализ, закотвена в отношението “чувстване-правене”. Когато ни липсва яснота какво ще преживеем, как ще се почувстваме и какво ще се промени в нас, следвайки плана си, рядко постигаме своята цел с хубави спомени. Най-често на финала сме с усещането, че е трябвало да полагаме свръх усилия да се самомотивираме, а това сформира нови негативни чувства за “правенето”. Дори да знаем, че правим правилното нещо, то не ни кара да се чувстваме добре в кожата си.

Подобен натиск и насилие към себе си и тялото през свръхмотивация може в голяма степен да се избегне. За целта ни е нужно да имаме яснота, че “чувстването” е нормална и също толкова логична и закономерна част от “правенето”, колкото и “мисленето” за промяната. Нашите крехки тела са онзи важен инструмент, с който можем да се научим да трансформираме плана си от хартиени идеи в сетивно и пълноценно, човешко преживяване. 

Активното движение и навиците за промяна могат да помогнат да се чувстваме по-добре в кожата си. Темата за емоциите в спорта ми е една от любимите, защото всеки движещ се човек познава онова зрелищно преживяване, когато тялото ни се изпълва с прилив на енергия и усещаме порива да не спираме. Осъзнаването е за воля, мощ, свобода и радост. Изпитваме копнеж да продължаваме.

За съжаление, по сходен начин протича и обратната ситуация, когато свръх интензивното и твърде предизвикателно движение е свързано с преживяването на стрес, напрежение, разочарование и умора, водещи най-често до непреодолимото желание просто да спрем.

Преживяването на удоволствие или неудоволствие включва биохимичен коктейл, който се излива в тялото ни или за да ни “награди”, или за да ни “накаже” за нещата, които правим. Затова планирането на стратегия за прогресивно натоварване, включваща и протоколи за активна саморегулация, са сред най-важните принципи на приложната психология в спорта, залегнали в работата ни като екип в “Re:Start”.

Емоционалният климат е онова свързващо “вещество”, което помага на тялото да последва интелекта и да се подчини на волята му. Синергията между намеренията ни да спортуваме, плана за действие, както и положителните преживявания преди, по време и след движение, ще ни помага да променяме навиците си. В резултат ще почувстваме, че правим нещата, които обичаме, с повече осъзнатост и лекота. 

За нас, като експерти, е важно човекът да усвои кое е “нормалното” усещане и да разбира добре кога нещата не са ОК и е нужна бърза корекция на плана. Отнема време да опознаеш връзката “емоция-мисъл-поведение” в себе си. И за да е по-лесно, ние прилагаме системен подход на работа, което прави процеса по-познаваем, предсказуем и по-човечен, крачка по крачка.

Емпатията в процеса на трансформация е може би най-значимият начин да подкрепиш човек, който изпитва негативни преживявания със своите тяло, ум и душа. Ние не заслужаваме да мислим и да се чувстваме така със себе си, нали?

Ето кои сили на влияние взимаме предвид, когато съставяме план за действие, за да подобриш своята мотивация за движение и да останеш на пътя към своята цел:

• До колко изпитваш спокойствие в своя вътрешен свят;
• Успяваш ли да приемаш по-безкритично слабостите на тялото си;
• Опитваш ли се да опознаваш тялото и емоциите си и да разбираш как влияят на решенията ти;
• Осъзнаваш ли защо е толкова трудно да овладяваш емоциите си;
• Учиш ли как неосъзнатите ти чувства ще влияят върху мотивацията ти за промяна.

Обичам да работя с триадата “емоция-мисъл-поведение”, тъй като връща фокуса върху нашата човешка уязвимост чрез по-цялостни възприятия. Учи ни, че не винаги знаем как планираното “на хартия” ще ни кара да се почувстваме, когато започнем да преживяваме своята персонализирана и ДНК-базирана стратегия за трансформация. 

Миналите негативни преживявания влияят в огромна степен върху мотивацията ни за движение. Ако горим в някакъв спорт, той ни е интересен, провокира ни и ни вдъхновява, без да поставя пред нас непреодолими препятствия, то ние усещаме, че се предизвикваме, развиваме и трансформираме през осъзнато удоволствие и радост от движението. Самомотивираме се, защото движението е естествена част от нас.

Ако силно вярваме, че движението не е нещото, което обичаме, ако сме сформирали негативни емоционални спомени при предишен опит, то е много вероятно да се чувстваме слабо мотивирани да започнем пак да се движим. Особено болезнено е за хората, преживели крайно физическо и психическо изтощение, които са прегорели емоционално и са загубили смисъл от движението си. 

Не се връщаме към движението си, защото знаем, че най-вероятно отново ще се чувстваме некомфортно, дори когато знаем, че този път стратегията за движение е ОК и ще внимаваме повече – просто не чувстваме, че е хубаво и нормално. “Знаенето” не е същото като “преживяването” за човека и това важи за всяка негова сфера на поведение. А това как ще възприемаме реалността зависи от различни сили, вътре и извън нас, които неминуемо ще диктуват удоволствието или неудоволствието от преживяването, независимо дали го осъзнаваме или не. Ние, хората, живеем като преживяваме и чувстваме себе, а не само като мислим и знаем, че ни има.

Емоционалният вътрешен тласък може да ни мотивира или саботира, дори когато имаме план. Ако решим да чакаме нещата да се решат от само себе си, някой или нещо ще ни накара насила да се променим, а това може да ни остави с усещането за нереализирани цели и загуба на контрол върху живота и тялото ни.

Когато полагаме грижи за своя вътрешен свят, той остава свързан с намеренията ни да се движим и е адекватен начин да получаваме информация кога и от какво имаме потребност. Тези микро движения, които правим преди всичко с ума си, отразяват едно предходящо телесно напрежение, което винаги ще взима неосъзнато превес над нас, ако не положим усилия да си върнем контрола и да се чувстваме добре в процеса.

Точно това е  мигът, в който имаме най-много нужда от подкрепа, разбиране и опора – когато усетим, че крехките ни тела ни предават и не успяваме да се променим, а искаме и се стараем. Ако сме сами, емоционално и физически изтощени, ако липсват инструменти и познание, ако няма разбиране у близките ни – това пътуване към промяната ще се превърне в болезнено и самотно преживяване, а никак не е нужно това да е така.

Има толкова хора, които горят в темата за силата на човешките ум, тяло и душа и биха застанали до нас  рамо до рамо. Достатъчно е да вярваме, че това е нашият път и има смисъл да го вървим. Е, и да изберем да не го правим сами, разбира се. Да си го представяме някак споделено и с подкрепа на всяка малка крачка. Лекота в мислите, в усещанията, в движението. 

Промяната на двигателните навици и нагласи е невидим за околните процес, който протича дълбоко в нас, на части и засяга цялото ни същество. Понякога трансформациите са толкова малки и леки, че не ги виждаме и чуваме. 

Практическите инструменти на съвременната приложна психология за повишаване на вътрешната мотивация са подходящи за онези хора, които искат: 

• да опознаят по-добре връзката между своите гени и вътрешна мотивация;
• да изградят по-хармонично отношение към своите тела през емоциите;
• да си създадат нови и положителни емоционални спомени за спорта;
• да мислят за физическата си активност и търсят какво в настройката им саботира промяната;
• да трансформират нагласата си за движение от досадното “трябва” към вдъхновеното “искам”;
• да променят навиците си за движение и да изградят енергизираща рутина;
• искат да не разглеждат промяната си като форма на наложено наказание, а като нещо позитивно, което ги вълнува и мотивира;
• да се движат умно и осъзнато, без да е прекомерно предизвикателно и свръх интензивно;
• да свързват движението и активностите си с положителни емоционални преживявания, а не с болезнени спомени;
• да правят нещата, които обичат и ги карат да се чувстват жизнени, енергични и позитивни.

Ако се опитваш да подобриш субективните си усещания и знаеш, че губиш мотивация, а искаш да останеш “тук и сега”, поговори с нас и си върни контрола над тялото, ума и чувствата. Разгледай концепцията на “Re:Start” и започни да се движиш отново с повече осъзнатост, лекота и лична удовлетвореност.

Ние оставаме #заедно тук и сега и те виждаме! Изпрати ни своята лична история, къде те намираме днес и къде мечтаеш да стигнеш? 

#ТиИмашЗначение!

До среща!

Д-р Юлика Новкова