Как телата ни реагират на алкохол и какви са здравните рискове от прекомерната консумация?

We drink to one another’s health 

and spoil our own.

За голяма част от съвременното общество умереният прием на алкохол е обичайна и безвредна практика. От друга страна, честият прием на големи количества води до зависимост със сериозни здравни последици. Според данните на Световната здравна организация приблизително 3 милиона смъртни случаи годишно са резултат от алкохолна злоупотреба. Проучванията сочат, че в Европа всеки четвърти човек на възраст 15–64 години регулярно злоупотребява с алкохол. За рискова граница се смята приемът на еквивалент на повече от 100 мл чист алкохол на седмична база.

Всичко е свързано: алкохол и гени

Ефектът на алкохола върху различни органи от човешкото тяло се определя от алкохолната концентрация и продължителността на консумацията. И двете зависят от скоростта на метаболизиране на алкохола. Основно място за метаболизиране на алкохола е черният дроб, но в малка степен този процес се осъществява и в други тъкани. Около 50% от реакциите на организма при прием на алкохол се дължат на генетични фактори, които играят най-голяма роля в случаи на злоупотреба. Алкохолизмът спада към сложните генетични състояния, при които генетичният риск зависи от множество варианти в различни гени. Най-значим ефект върху реакцията към алкохол имат две основни генетични групи, отговорни за неговото преработване от организма.

Алкохолният метаболизъм включва превръщане на алкохола в ацеталдехид чрез ензима алкохол дехидрогеназа (ADH). Полученият ацеталдехид след това се превръща в ацетат чрез ензима алдехид дехидрогеназа (ALDH). Гените, кодиращи двата ензима, имат различни варианти. Ензимите, кодирани от вариантните гени, се различават по скоростта, с която метаболизират алкохола и ацеталдехида. Други ензими също имат малка роля в този процес, но те са недобре изучени.

Главните „виновници“: ADH и ALDH

ADH  – Генетичната група на ADH се състои от седем гена, като при два от тях са открити варианти, които повлияват скоростта на алкохолния метаболизъм. Определен вариант на гена ADH1B увеличава скоростта, с която алкохолът се превръща в ацеталдехид, основната токсична компонента на алкохола. Тя причинява тежки симптоми, като ускорен пулс и кръвно налягане, зачервяване на лицето, гадене, повръщане, нарушено съзнание, зрителни нарушения и др. Той се среща с висока честота в Източна Азия и рядко в европейската популация. За един от вариантите на ADH1C също се смята, че осъществява протективен ефект, най-вече в азиатските популации. Една от причините е, че често се унаследява заедно с ADH1B.

Описаните варианти изискват много ниска или практически липсваща консумация на алкохол поради силно изявените негативни ефекти от приема му. Отсъствието на такива варианти определя нормален алкохолен метаболизъм, при който индивидите могат да пият алкохолни напитки и да усещат позитивните им ефекти, като отпускане на тялото, развеселеност, еуфория и други. При комбинация с негативни фактори на средата това повишава риска от алкохолна злоупотреба и асоциираните с нея здравни последици.

Гени, алкохол, здравни рискове

Прекомерната алкохолна консумация уврежда множество органи, от които в най-значима степен черния дроб. Множество доказателства сочат, че развитието и прогресията на алкохол-индуцираните хронични заболявания са причинени от поддържането в тялото на хронично възпаление. Това е видно от високото ниво на циркулиращите проинфламаторни цитоксини, открити при тези усложнения. Също така е доказано, че индивидите, носители на генетични варианти, предразполагащи към развитието на хронични възпалителни реакции, имат повишен риск от алкохолната чернодробна болест.

Гени, алкохол, психично здраве

От психологическа гледна точка отдавна е известна връзката на алкохолизма и депресивните състояния. Почти два пъти по-често се среща едното състояние при наличие на другото. Най-вероятно зависимостта между тях се базира на факта, че генетичните рискови фактори за развитие на депресия предразполагат към алкохолна зависимост. Това обаче може да стане само при условие, че индивидът надвишава стандартната алкохолна консумация. Както стана ясно, високият и чест прием на алкохол зависи от гените, които го метаболизират. Следователно двете състояния са свързани по сложен начин, а в комбинация водят до намалена устойчивост към стрес и промяна в личностните характеристики.

Гени, алкохол, повишено тегло

Злоупотребата с алкохол се асоциира с покачване на теглото и затлъстяване. Регулярният прием води до значимо увеличаване на дневния калориен прием, като много рядко той се компенсира с по-висок прием на храна. Освен това повечето хора не са напълно наясно с количеството калории, съдържащи се в различните алкохолни напитки. С най-ниска калоричност е виното, като в зависимост от вида му калориите в 145 мл вино варират между 128 и 165. Твърдият алкохол е доста по-калоричен – в 45 мл водка, уиски, джин и ром са 97. С най-високо енергийно съдържание са различните ликьори и смесени напитки.

В случай че си носител на генетичен вариант, който не метаболизира добре алкохола, можеш да опиташ безалкохолно вино с помощта на винарна Carl Jung Germany. 

Гени, алкохол, фертилно здраве

Нарастващият брой двойки с репродуктивни проблеми налага изучаването на различни фактори, които биха могли да допринесат за това състояние. Алкохолната консумация се счита за един от рисковите фактори за проблемно забременяване. Въпреки липсата на достатъчно големи проучвания, е известно, че жените, които регулярно консумират алкохолни напитки, по-често имат отклонение в месечния цикъл и овулацията.

Освен това, при прием на голямо количество алкохол се повишават нивата на естрадиол, тестостерон и лутеинизиращ хормон, което влошава хормоналния баланс и оказва негативно влияние при лечението на инфертилитет. В дългосрочен план прекомерната консумация на алкохол намалява яйчниковия резерв и влошава възможността за забременяване.

Гени, алкохол, грижа за кожата

С годините и под въздействие на множество фактори на средата кожата ни търпи различни промени. Повечето хора са запознати с влиянието на слънчевата светлина, замърсяването на въздуха, тютюневия дим върху кожата, но пренебрегват последиците от злоупотребата с алкохол. Основният механизъм, по който алкохолът уврежда кожната бариера е чрез намаляване на концентрацията на каротеноидите. Това от своя страна понижава способността за антиоксидантна защита на кожата. Също така, в част от случаите приемът на алкохол причинява разширяване на кожните кръвоносни съдове, което води до видимите с просто око разширени капиляри по лицето.

Умереният прием на алкохол има известни здравни и социални ползи, но злоупотребата е заболяване с редица здравни и психологически последици. В голямата си част рисковете за развитие на алкохолизъм и свързаните с него усложнения са генетично заложени. Тяхното познаване и тестване би могло да намали рисковете от някои чести патологични състояния.

Литературна справка:

1. Wang HJ, Zakhari S, Jung MK. Alcohol, inflammation, and gut-liver-brain interactions in tissue damage and disease development. World J Gastroenterol. 2010 Mar 21;16(11):1304-13. doi: 10.3748/wjg.v16.i11.1304. PMID: 20238396; PMCID: PMC2842521.
2. Edenberg HJ, Gelernter J, Agrawal A. Genetics of Alcoholism. Curr Psychiatry Rep. 2019 Mar 9;21(4):26. doi: 10.1007/s11920-019-1008-1. PMID: 30852706.
3. Danica Keric, Gael Myers, Julia Stafford, Health halo or genuine product development: Are better‐for‐you alcohol products actually healthier?, Health Promotion Journal of Australia, 10.1002/hpja.531, (2021).
4. Медицинска генетика и геномика. Под редакцията на чл. кор. проф. д-р Драга Тончева, проф. д-р Савина Хаджидекова, 2020
5. Van Heertum K, Rossi B. Alcohol and fertility: how much is too much? Fertil Res Pract. 2017 Jul 10;3:10. doi: 10.1186/s40738-017-0037-x. PMID: 28702207; PMCID: PMC5504800.