Какво е синдром на поликистозните яйчници?
Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) е сред най-честите метаболитни заболявания при жените, като засяга 8-13% от тези в репродуктивна възраст. Счита се, че около 70% от засегнатите остават недиагностицирани, а при 1/3 от жените диагнозата отнема повече от две години. Голяма част от пациентите съобщават за трудности в откриване на причината за проблемите им – нередовна менструация, увеличено окосмяване по тялото, акне, трудност при загуба на тегло, невъзможност за забременяване и др. Това определя нуждата от по-широко коментиране на проблема и запознаване на обществото със значението му за женското здраве.
Първите данни за увеличени поликистозни яйчници са от далечната 1844г. В началото на 20ти век за първи път яйчниковата находка е асоциирана с абнормално маточно кървене и започват опити за лечение чрез клиновидна резекция на яйчниците. Така до 1935г, когато Ирвинг Щайн и Майкъл Левентал откриват синдром, който се характеризира с високи нива на мъжки полови хормони, менструални нарушения и инфертилитет и е наречен на името на двамата – синдром на Щайн-Левентал. Предположението, че яйчниковата находка е основна причина за заболяването, води до това синдромът да се преименува на СПКЯ, въпреки че със знанията, които имаме към момента, името е нерелевантно.
Вече е известно, че СПКЯ не е само гинекологично заболяване, засягащо репродукцията, а има мултиситемен характер. Болните са с повишен риск от развитие на инсулинова резистентност, диабет, метаболитен синдром, дислипедимия, като този риск се запазва и след менопаузата.
Какви са причините за развитие на СПКЯ?
СПКЯ е хетерогенно заболяване, за което все още няма ясен консенсус относно конкретната причина, която води до развитието му. Към момента съществуват няколко теории, които са приети в научната общност:
Генетичните фактори като причина за СПКЯ се проучват интензивно, предвид големия брой фамилно обременени пациенти. До момента обаче няма конкретен ген, чийто вариант да е установен като причина за заболяването. За СПКЯ се смята, че е мултифакторно заболяване – за развитието му имат значение набор от предразполагащи и протективни генетични варианти, съчетани с влияние на средата. Към този момент удачни ДНК изследвания биха били такива, които помагат за взимането на по-ефективни мерки за контрол на инсулиновата резистентност и теглото.
Повишено ниво на лутеинизиращ хормон (хормон на хипофизата, имащ значение на нормалния менструален цикъл и овулацията), което води до свръхпродукция на мъжки полови хормони от яйчника. Това потиска продукцията на другия хормон на хипофизата, отговорен за овулацията, фоликулостимулиращ хормон, което резултира в невъзможност за съзряване на уголемените фоликули и съответно до липса на овулация.
Инсулиновата резистентност и компенсаторното повишено инсулиново ниво водят до повишена секреция на мъжки хормони от яйчниците и от надбъбречните жлези, а също така влияят на секрецията на лутеинизиращия хормон.
Възпаление – хроничното ниско ниво на възпаление се счита за рисков фактор за развитие на СПКЯ.
Какви са симптомите на СПКЯ?
СПКЯ се характеризира с набор от симптоми, които най-общо могат да бъдат разделени в три групи (фиг. 1). В зависимост от изявените симптоми, клинично синдромът се класифицира в една от трите форми. Излишъкът на мъжки хормони може доведе до различни кожни прояви – хирзутизъм (мъжки тип окосмяване), акне, косопад. Яйчниковата дисфункция, изявяваща се като нередовна или липсваща менструация, може да доведе до инфертилитет, разрастване на маточната лигавица и увеличен риск от рак. Поликистозните яйчници водят до риск от яйчникова свръхстимулация. Както може да се предположи от схемата, най-тежка е класическата форма, а най-лека е тази, при която липсва повишеното количество мъжки полови хормони (нехиперандрогенна форма).
Освен изброените диагностични критерии, други състояния, които често се срещат при жени със СПКЯ, са повишено телесно тегло (при около 50% от пациентите), инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс, диабет тип 2, дислипидемия, хипертония и др.
Фигура 1. Схема, обединяваща водещите симптоми при СПКЯ (адаптирано doi:10.1038/nrendo.2018.24).
Как се поставя диагнозата при СПКЯ?
За да бъде поставена коректна диагнозата СПКЯ е необходимо да се вземат предвид всички симптоми, за които съобщава пациентката, да се анализира ехографската находка и данните от лабораторните изследвания – съотношение на фоликулостимулиращ/лутеинизиращ хормон, ниво на мъжки полови хормони, тест с глюкозно обременяване, както и други изследвания по преценка на лекуващия специалист. Важно е в хода на диагностициране да се изключат тумори на яйчниците и надбъбречните жлези, нарушена функция на щитовидната жлеза, вродена надбъбречна хиперплазия, хиперпролактинемия и синдром на Къшинг.
Как се лекува СПКЯ?
Лечението трябва да бъде съобразено със състоянието на пациентката, с резултатите от проведените изследвания и с моментното й желание за забременяване. Общата препоръка за всички пациентки е придържане към здравословен хранителен режим и адекватно физическо натоварване за поддържане на индекс на телесна маса и обиколка на талията в рамките на нормата. Прилагането на различни хормонални препарати, медикаменти, повишаващи инсулиновата чувствителността на клетките и др. се прилагат при препоръка от съответния специалист.
Какви здравни рискове съществуват при жени със СПКЯ?
Връзката на СПКЯ с инсулиновата резистентност е безспорна. Всички жени със СПКЯ трябва да бъдат запознати с наличието на повишен риск за развитие на гестационен диабет, инсулинова резистентност и диабет тип 2. Препоръчва се ежегодно изследване на кръвна захар, гликиран хемоглобин и орален глюкозо-толерантен тест.
Рискът за развитие на сърдечно-съдови заболявания налага строг контрол на телесното тегло, спиране на тютюнопушенето, поддържане на нормално кръвно налягане и редовно изследване на липиден профил.
Поради повишения риск от рак на тялото на матката се препоръчват редовни гинекологични прегледи и прием на хормоналните препарати по схема, съгласувана с акушер-гинеколог.
Болните и техните близки трябва да знаят, че СПКЯ се асоциира с развитието на сънна апнея, тревожни разстройства и хранителни нарушения (тук може да научите повече за емоционалното хранене), което изисква бдителност и търсене на лекарска помощ при съмнение за здравословен проблем.
Източници:
- Escobar-Morreale HF. Polycystic ovary syndrome: definition, aetiology, diagnosis and treatment. Nat Rev Endocrinol. 2018;14(5):270-284. doi:10.1038/nrendo.2018.24
- Jen & Jaffe’s Reproductive Endocrinology. Physiology, Pathophysiology and Clinical Management 8ed. Elsevier. 2019. ISBN: 978-0-323-47912-7
- Fritz and Speroff. Clinical Gynecologic Endocrinology and Infertility 8ed. LIPPINCOTT WILLIAMS & WILKINS. 2011. ISBN-13: 978-0781779685
- González F. Inflammation in Polycystic Ovary Syndrome: underpinning of insulin resistance and ovarian dysfunction. Steroids. 2012;77(4):300-305. doi:10.1016/j.steroids.2011.12.003
- Teede HJ, Misso ML, Costello MF, et al. Recommendations from the international evidence-based guideline for the assessment and management of polycystic ovary syndrome [published correction appears in Hum Reprod. 2019 Feb 1;34(2):388]. Hum Reprod. 2018;33(9):1602-1618. doi:10.1093/humrep/dey256