Д-р Силвия Паскалева е специалист с 30 години опит. Работи в области, свързани с физиотерапия, диагностика и лечение на социално значими заболявания в областта на ортопедията и травматологията, спортна медицина, диагностика и лечение на затлъстяването.
Тя от години работи с екипа ни и по повод новия ѝ сертификат от Kaнaдския институт по диетология за Нутригеномика и генетично тестване с цел персонализирано хранене я поканихме да ни разкаже повече по тази тема.
Д-р Паскалева консултира на живо в Спортсклиник Еуровита в София, като провежда и дистанционни безплатни консултации за избор на генетично изследване, с предварително записване в нейната Facebook страница.
1. Д-р Паскалева, от години работите като диетолог. Кое Ви носи най-голяма радост и удовлетворение в работата Ви в тази сфера?
Пациентите, на които съм успяла да помогна – тяхната радост и благодарността в очите им. Удовлетворението, че са се справили с един тежък и непосилен за тях проблем, че са подобрили своето здраве, че са се избавили от редица съпътстващи проблеми – високо кръвно, висок холестерол, висока кръвна захар…..
Науката за храненето се развива много интензивно през последните години и ни поставя нас диетолозите пред изкушението и предизвикателството и ние да се развиваме и непрекъснато да се усъвършенстваме. Това също много ме зарежда и ми носи голяма радост.
2. Повечето хора, които искат да регулират теглото си, спазват диета с идеята след това да се върнат към начина на хранене и на живот, с който са свикнали. Какви са плюсовете и минусите на този подход? Каква е разликата между диета и хранителен режим?
Аз не харесвам думата диета и избягвам употребата й в своята практика. Диетата е кратък период от време ( 5-дневна, 7-дневна, 14-дневна, 40-дневна…), в който организмът се поставя в екстремални, непривични за него условия, с цел да се редуцира теглото. Но после, когато човек се върне към “начина на хранене и на живот, с който е свикнал”, се получава обратния ефект т.нар. “йо-йо синдром”. Вярно е, че с диетата се постигат по-бързи резултати, особено ако е по-драстична и човек много бързо “влиза във форма”, но качеството е лошо, много бързо после може да загуби тези резултати.
Докато хранителният режим е промяна на начина на хранене. Това е една промяна в начина на живот и е за цял живот. Това разбира се не означава, че ще лишим пациента от любимите за него храни за цял живот – не, напротив! Просто го приучваме кога, как и колко да консумира.
Това разбира се е голямо изкуство и изисква не само познания, но и вътрешна нагласа и готовност на човека да излезе от стереотипа си и да премине на друго ментално ниво. На каква основа ще стъпи диетолога за персонализиране на хранителния тежим, това зависи от неговите знания, умения и разбира се от готовността на пациента.
3. На всеки няколко години поредната диета нашумява. Сега е периодът на Кето диетата. Какви са Вашите наблюдения за нея?
Чисто маркетингови трикове и дългогодишни хранителни войни. Всяка нова диета е добре забравено старо правило. Разбира се има и някои научни доказателства свързани с една или друга диета, които изискват време за да се докажат. Да, у нас напоследък доста нашумя Кето диетата. Тя има своите предимства, но и своите недостатъци.
Що се отнася до последните 40-50 години ние много линчувахме мазнините като враг на сърдечно-съдовата система и отхвърляхме всички мазнини, дори и “добрите”. Наблегнахме драстично на въглехидратите, които така ни завладяха, че се оказа че преобладават на трапезата ни, оправдавайки се със забързаното ни ежедневие.
Навярно сте чували за голямото проучване, извършено в Минесота между 1968 и 1973 г., скрито във времето и върнато на света от Кристофър Рамсдън от National Institutes of Health? То има за цел да докаже, че “за сърцето е добре да се храним с растителни мазнини вместо с животински”.
Заключенията от проучването обаче гласят точно обратното. Изглежда, че преимуществата от избирането на полиненаситените мазнини пред наситените не са толкова убедителни, колкото са смятали учените.
Но да се върнем към Кето диетата.
Оказва се, че не всеки човек я понася добре. Дори напротив, чувстват се много по-зле от преди, не само, че не са успели да свалят килограми. И това се дължина техния ДНК код (Виж статия: Какво е ДНК и как може да ни е от полза)! Да, така е! Според нутригенетиката няма „Една диета за всички” – “one-size-fits-all”. Това е свещено правило! В моята практика имам доста пациенти чийто ДНК тест показва занижени нива и трудност при усвояване на мазнините. Ето защо при тях тази диета е категорично противопоказна!
4. Кога човек може самостоятелно да се справи с проблемите си с храненето или проблемното си тегло, и кога е важно да се консултира с диетолог?
Когато човек има необходимите научни знания, придобит с практиката опит, познава добре себе си и може да владее и управлява емоциите си! В останалите случаи е препоръчително да потърси съветите на специалист!
Кой диетолог ще избере и чии съвети ще следва, това е негово право. Препоръчвам да се довери на този с доказан във времето опит и в същото време с иновативно мислене и подходи. Който следи последните научни доказателства, защото както казах в началото науката за храненето се развива много бързо през последните десетилетия.
5. Какво се разбира под „Персонализирано хранене“, и какво наблюдавате при пациенти, които имат персонализиран хранителен режим?
Както и самото име подсказва, това е хранене насочено към самия индивид, изготвено персонално за даден човек. То е доста трудно да се направи и да се прецизира! Изработва се на базата на по-обширна анамнеза, включително и фамилна обремененост, стъпва се на доста изследвания и тестове, и се изготвя поетапно във времето базирано на поведението на човек, ментална осъзнатост, емоционална интелигентност и навици на хранене. Както виждате тук се намесват доста фактори, както и доста специалисти, за да се изготви наистина Персонализиран хранителен режим.
Докладът „От нутригеномиката до персонализираното хранене: пазарът на 2010 година” на Института на бъдещето в Канада прогнозира, че “1/3 от потребителите ще се съсредоточат върху персонализираното хранене и че много хора ще вземат ежедневни диетични решения въз основа на своите гени през следващото десетилетие”.
Пациентите, които спазват Персонализирани режими имат много по-добри и трайни във времето резултати по отношение на теглото, чувстват се по-енергични, по-работоспособни, по-одухотворени, боледуват рядко и силно се привързват към новия си начин на живот, готови да го споделят с близки и приятели.
6. Какви са различните видове изследвания, които прилагате в работата си с цел персонализация на режима? Как човек да разбере кое изследване е за него и от кое има нужда?
В своята практика използвам доста изследвания, за да бъда по-прецизна и стъпила на доказателствената медицина в изготвянето на персонализиран хранителен режима. Много мразя “копи-пейст”!
Всеки човек е индивидуалност и реагира по съвършено различни начини в различните ситуации.
Що се отнася до това кое изследване човек да избере и кое е най-подходящо за него, това се определя на самите консултации – понякога и 2 и 3 посещения не са достатъчни. Още по време на снемане на анамнезата се ориентирам какво ще ми е необходимо като изследвания, за да бъда максимално полезна на дадения пациент, да отговоря на неговите нужди.
Обикновено препоръчвам най-доброто, което е за пациента, което ще даде най-пълна информация, приложима в практиката, често пъти давам и алтернативни варианти. Все пак правото на избор е на пациента – аз мога само да го посъветвам.
Често пъти ми задават въпроса за хранене по кръвните групи. Знаете, че през последните години има отлив от тази теория, според която 4 вида кръвни групи – 4 диети! Спомнете си свещеното правило на нутригенетиката – няма “one-size-fits-all”. През последните 3-4 години все повече използвам достъпните вече и у нас ДНК тестове (Виж пример за такъв ДНК тест – Fit Passport) за изследване на непоносимост и метаболитни предразположения.
7. От години работите с ДНК изследвания, защо избрахте този инструмент за практиката си? Кога човек трябва да си направи ДНК изследване за хранителен режим?
ДНК тестовете дават информация не само върху генетичната предразположеност на човек, но определят и неговия генотип и риска, който имат. Това е набор от алели в определена позиция върху гена, които оказват влияние върху метаболизма, абсорбцията, храносмилането, експресията, възприятието на вкус и др. Както знаем, лактозната непоносимост е един пример за това как диетолозите вече включват нутригенетиката в своята практика, и как различните версии на ген водят до различни реакции на хранителните компоненти.
Друг пример, базиран на доказателствената нутригенетика е гена за мастната маса и свързания със затлъстяването протеин (FTO), и промяната на мастната маса в отговор на диета с високо съдържание на протеин. Индивидите с генотип АА имат по-голяма загуба на мазнини в отговор на хранителен режим с високо съдържание на протеини, отколкото тези с генотип ТТ или ТА.
Генетиката може да повлияе на хранителните предпочитания. Знаем, че приемът на храна до голяма степен се определя от възприятията и предпочитанията за вкус, свързани с генетични вариации – към сладко, към мазнини, дори към някои специфични подправки, като кориандър например.
Дълго време ми отне да открия най-добрите лаборатории, с натрупан опит, с най-прецизните и широки по обхват, но и достъпни тестове, които да ми помагат в моята практика.
8. Вие самата имате ДНК резултат – какви са Вашите впечатления и каква полза Ви носи тази информация?
Още когато започнах да практикувам нутригенетика си направих ДНК тест за хранителна непоносимост и метаболизъм. Някои резултати още тогава ме изненадаха, а други просто си се потвърдиха. Рискът от прием на повишено количество захари ми е завишен, докато рискът от повлияване на диетичния режим от въглехидрати е незначителен, както и трудното използване на мазнините като енергиен източник.
С една дума, колкото и да избягвах въглехидратите нямаше, как да свалям килограми. Да подчертая, че аз обожавам и много си похапвам сладичко – без десерт храненето ми е незавършено. Това си мислех до преди да си направя теста. Не било точно така.
Оказа се, че притежавам ген, който може добре да контролира приема на захари, и добър циркаден цикъл. Така с годините започнах да управлявам този процес. И сега, ако се случи да покача някой друг килограм, веднага минавам по-стриктно към предопределения ми от ДНК теста режим и за няколко дни съм ги свалила. Но като цяло си спазвам режима, още повече, че той ми е много любим и желан без да съм го осъзнавала.
9. Наднорменото тегло е толкова масов проблем, че сякаш е прието за нещо нормално в обществото. Сега се вижда, че хората с метаболитни проблеми са с по-висока смъртност, ако се разболеят от COVID-19. Какво бихте посъветвали хората, които спадат към тази група?
Да, за съжаление статистиката от профила на заболеваемостта от COVID-19 в световен мащаб потвърждава тези твърдения. Хората с метаболитни проблеми са с по-висока смъртност. Според мен това е съвсем логично.
Като цяло знаем колко глобален и сериозен е проблема със затлъстяването и СЗО полага неимоверни усилия за справяне с него. Хората с наднормено тегло често имат придружаващи заболявания като сърдечно-съдови проблеми, диабет и др., а някои от тях имат и намален дихателен капацитет, поради конституционалните промени, които са настъпили.
Често пъти имат намален имунен статус от непрекъснатите и неправилни диети. На фона на клиничната картина, която се разгръща и структурите, които засяга вируса COVID-19, съвсем нормално е хората с наднормено тегло да попадат в по-рисковата група.
Какво бих ги посъветвала? Сега най-важното е да се самоизолират, да спазват всички санитарно-хигиенни препоръки, да подсилят имунната си система, да НЕ преяждат, да консумират повече плодове, зеленчуци, бульони, супи и да започнат първите стъпки към редуциране на теглото си, а именно самоосъзнаване на проблема, приемането му като такъв, изработване на план за решаването му.
Знаете ли, че редица клинични изследвания показва как генетичната информация влияе върху поведението на човек. Според тях има два типа хора : едните активно започват да управляват процеса, а другите пасуват и смятат, че нищо не могат да направят. А истината е, че този процес, както и гените, могат да се управляват и да се експресира или потисне тяхната изява.
10. Какви са предизвикателствата в храненето на всички ни в сегашния период на обездвижване и изолация? Какви принципи бихте препоръчала да се спазват?
Изправени сме пред сериозни предизвикателства. От една страна би трябвало точно сега да се храним по-здравословно, с разнообразна домашно приготвена храна, без консерванти и всякакви добавки. Сега имаме време. Не сме толкова натоварени, така че можем да си приготвяме вкусни и здравословни храни.
От друга страна не е казано, че трябва непременно да сме обездвижени. Всяка вечер виждаме как наши и чужди спортисти тренират макар и в домашни условия. Какво ни пречи и ние да го правим. Всеки има хол, тераса, място където може да се изолира. Има толкова TV канали с упражнения, йога, тренировки без специално оборудване …. Само желание да има!
Но вместо това какво забелязвам? Все повече се мрънка и много пациенти се оплакват, че непрекъснато похапват, какво друго им остава да правят, че са качили много килограми. Телефона не спира да ми звъни с оплаквания и въпроси как да се справят! Просто спрете да ядете от скука. Хранете се само при нужда и когато сте гладни (Виж статията за Емоционалното хранене).
Не забравяйте, че независимо от всичко енергоразхода ви е намален в периода на карантина, така че трябва и приема на калории да се намали. А ако не можете сами да се справите, обърнете се към диетолог – той ще ви помогне, но само ако и вие искате да си помогнете.
